Постинг
05.02.2018 02:00 -
Моята изповед - Лъжата в обвивката на ДОБРОТА!
Автор: urpa4a
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1586 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2018 08:37
Прочетен: 1586 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 05.02.2018 08:37
Колко бързо забравят доброто.
Колко лесно отричат любовта, в която се вричат.
Колко болки си просят, без да вървят със посока, само надолу се бутат и се избутват.
Потъват, затъват, ала хора не са.
Цели големи, крачките смели, препъват се едни-други, недостижими са техните мечти, защото не откриха сърцата си истински.
Какво ще получат, нещо фалшиво, нещо с обвивка златиста, ала отвътре прогнило.
Кога ли ще осъзнаят, че без звука от сърцето, не ще погледнат в небето, не ще се почувстват добре, а ще се чудят, защо в калта само потъват.
С какво го заслужих, да ги познавам, с какво го заслужих, да ги съжалявам сега, да ме е грижа, да са добре, защото не бях, като другите.
Скъсах с миналото сега, не ще ме видят, в старото ми амплоа, дори да се искам, не ще си простя, че повярвах в чуждата доброта.
Колко лесно отричат любовта, в която се вричат.
Колко болки си просят, без да вървят със посока, само надолу се бутат и се избутват.
Потъват, затъват, ала хора не са.
Цели големи, крачките смели, препъват се едни-други, недостижими са техните мечти, защото не откриха сърцата си истински.
Какво ще получат, нещо фалшиво, нещо с обвивка златиста, ала отвътре прогнило.
Кога ли ще осъзнаят, че без звука от сърцето, не ще погледнат в небето, не ще се почувстват добре, а ще се чудят, защо в калта само потъват.
С какво го заслужих, да ги познавам, с какво го заслужих, да ги съжалявам сега, да ме е грижа, да са добре, защото не бях, като другите.
Скъсах с миналото сега, не ще ме видят, в старото ми амплоа, дори да се искам, не ще си простя, че повярвах в чуждата доброта.
Няма коментари